Запознайте се с Никола и Людовик. Те са състезатели от националния отбор на България по ръгби. Никола е на 20 години, а Людовик на 21. Баща им Анатоли заминава с родителите си във Франция в далечната 1990 година, когато е на 16. Създава семейство с французойката Патрисия и така на бял свят се появяват Никола и Людовик Александрови - момчетата, които днес играят за националния отбор на родината на своя баща.

В последната си среща на 13 май т.г. българският национален отбор по ръгби отстъпи със 17:35 на Кипър в мач от “Конференция 1 Юг” на европейското първенство. Това бе първо поражение за българските ръгбисти, които преди това записаха два поредни успеха над отборите на Израел и Словения в конференцията и вече имат 14 победи под ръководството на французина Ромен Балмис.

Зад забележителния успех на ръгбито у нас в последно време стоят именно амбициите на французина, който работи без заплата за националния отбор и е приел каузата да покаже на света, че и в България този спорт може да бъде успешен.

Пътят на Никола и Людовик в ръгбито е съвсем резонен, имайки предвид, че този спорт е изключително популярен и практикуван във Франция.

Ръгбито е един от най-гледаните световни спортове, като прогнозите са близо един милиард души по света да гледат Световната купа във Франция тази година.

Казват, че майка им е главният “виновник” да започнат да тренират ръгби. Никола започва на 4 години, а Людовик, когато е на 5. Започват да тренират в отбора на Пюилоран, а първи треньор им е Ален Боне. В ръгбито им харесва отборния дух, борбеността на играчите и чувството на солидарност и уважение.

В момента младите ръгбисти от Пюилоран, Департемант Тарн тренират в отбора на Сор Агут. Разказват, че в техния регион Окситани има 393 клуба за мъже и жени, които развиват този спорт. И съвсем естествено за мащабите на спорта във Франция почти във всяко село и град има стадион за ръгби. Затова изобщо не сме изненадани да разберем, че ръгбито присъства и в училищната програма.

Питам Никола и Людовик каква е философията на ръгбито.

“Солидарност, почтеност, страст, дисциплина и уважение. Групово единство, което има предимство пред индивидуалността”, споделя Никола Александров.

Людовик пък казва, че ръгбито развива страстта към спорта като цяло, а и създава приятелства.

И двамата са щастливи, че имат подкрепата на семейството и приятелите.

“Тук ръгбито е религия, закотвено е в кръвта на хората, всички са насърчавани да играят ръгби. Когато за първи път бяхме избрани за националния отбор, всички ни насърчаваха, всички се гордееха с нас и очакваха да помогнем на нашия отбор, отборът на нашата втора родина”, казва Людовик.

Как попадат в състава на България обаче Никола и Людовик?

“Треньорът на България Ромен Балмис, който е французин дойде да ни види как играем по време на мач и след това ни избра”, казва Никола.

Людовик пък добавя, че треньорът внася своя френски подход в играта. Освен това според него голям плюс е, че Балмис успява да обедини момчетата в националния отбор, учи ги на уважение и солидарност един към друг. И не само в отбора, но и срещу съперника на терена.

И двамата споделят, че са останали изненадани, че ръгбито не е толкова развит спорт у нас, макара неговото начало да е поставено през 1934 г.

“Това е жалко, защото е много красив спорт с много добри ценности”, категорични са и двамата юнаци, които записват първия си мач за националния отбор на родината на баща си преди близо 2 години. Людовик прави своя дебют на 2 октомври 2021 г. срещу Босна и Херцеговина, а Никола на 16 октомври 2021 г. срещу Сърбия.

Играли са за България още срещу отборите на Андора, Турция, Малта, Израел, Хърватия, Словения и Кипър.

“Имаме много добри резултати с отбора. Ръгбистите, които играят в чужбина, допринасят със своята техника, която понякога може да липсва на играча, който тренира в България”, казва Никола Александров.

В отбора на България има състезатели, които играят в клубни отбори в Англия, Шотландия, Италия, Испания, а цели осем момчета играят във Франция. Никола и Людовик споделят, че атмосферата в отбора е много добра, има разбирателство и сплотеност между тях. Казват, че българските играчи са “респектиращи, доблестни, физически силни и борбени”.

И те както повечето ръгбисти мечтаят един ден да играят на световно първенство по ръгби.

Питам ги как те самите биха мотивирали едно момче или момиче да започне да тренира ръгби.

“Като им обясним ценностите на ръгбито, както и че ръгбито е едно голямо семейство, а също и че ще създадат приятелства цял живот”, отговорят Никола.

Извън спорта Людовик се занимава със строителство, а Никола учи промишлена подръжка и тази година завършва обучението си.

Няма как да не попитам двамата братя какво е за тях България - родината на техния баща.

“България е част от нашето ДНК, една великолепна страна с голямо културно богатство и много вкусна храна”, казва Людовик. “България е като наша втора родина”, категоричен е Никола.

Това са Никола и Людовик Александрови, които преоткриха родината на своя баща чрез спорта ръгби.